Завършва декоративния и живописния отдел на Художественото индустриално училище в Прага /1906/ при проф. Машек. Професор в НХА София. Работи в областта на приложните изкуства, декоративно-монументалната живопис и реставрацията. Като живописец е представител на символистично-сецесионното течение в българското изобразителво изкуство.

Учи художествено стъкло и керамика в Техническото училище в Париж, Франция. Завръща се в България /1940/ и се посвещава на керамиката. Творчеството му е с изразен национален облик, което го превръща в един от създателите на съвременната българска керамика.

Завършва живопис в НХА /1930/ при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и в Мюнхен. В периода 1939-1941 гдина специализира във Франция и Италия. От 1947 г. преподава в НХА, професор от 1959 г. Наричат го „художник на семплите неща“ защото открива красота и специфична хармония в плодовете, в природата, в обикновените хора.

Завършва живопис в НХА при проф. Никола Ганушев /1937/. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти, характерни със стегната композиция, плътна фактура, наситен колорит и експресивност. Работи и приложна графика.

Учи в НХА /1896-1899/ при проф. Иван Мърквичка. Продължава образованието си в художествената школа в Казан , Русия /1899-1903/ и в художествената академия  в Петербург при професорите Мясоедов, Маковски и Савченски. Работи в ателието на Хайнрих Книр в Мюнхен /1905/. В началото на 1906 постъпва в Държавната академия за изящни изкуства в Париж при професорите Леон Бона и Оливие Мерсон. Завръща се в България /1907/ и се занимава с реставрация, художествена критика, литературни преводи, поезия. Рисува портрети и пейзажи. Един от основоположниците на пейзажния жанр в България.

Учи в НХА при професорите Димитър Гюдженов, Дечко Узунов, Иван Лазаров, Васил Захариев. Работи в областта на пейзажа и портрета, основно с маслени бои и акварел. Блестящ копист и орнаменталист.

Завършва живопис в НХА /1932/ при проф. Цено Тодоров. Творчеството му се разделя на два основни периода: преди и след настъпване на едностранна парализа. Първият период се характеризира с предпочитание към битови сюжети и портрети и стилови влияния от холандската живопис от 16-17 век. Творчеството от втория период, наричан още „лява ръка“, се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Запазва се интересът му към портрета и пейзажа. Един от тримата „Бараци“.