Учи в НХА /1896/. По препоръка на проф. Борис Шатц продължава в Академията за изящни изкуства в Париж /1903-1907/ при проф. Антонен Мерсие. След 1927 година се завръща окончателно в България. Работи скулптура в бронз и камък, създава кавалетни и монументални творби във всички жанрове, вкл. анималистика. С цялостното си творчество хвърля мост между европейската скулптурна традиция / в духа на Огюст Роден / и българската модерна скулптура на ХХ век.