Австрийски художник. Учи две години в Художествената академия във Виена. През 1889 година се установява в България. Създава многобройни акварели, отразяващи живота и облика на стара София, архитектурата на църкви, манастири, ханове, улици, чаршии, археологически обекти и др., някои от които вече не съществуват.

Учи в НХА /1918-1920/ при професорите Петко Клисуров и Иван Ангелов. Завършва живопис в Худижествената академия в Дрезден /1926/ при професорите Оскар Кокошка и Ото Дикс. Работи в различни жанрове с предпочитание към пейзажа и натюрморта. Творчеството му е новаторско, в духа на българската модерна живопис от 30-те години на ХХ век, характерна с нова сюжетност и ново отношение към формата и колорита.