Учи в НХА /1896-1899/ при проф. Иван Мърквичка. Продължава образованието си в художествената школа в Казан , Русия /1899-1903/ и в художествената академия  в Петербург при професорите Мясоедов, Маковски и Савченски. Работи в ателието на Хайнрих Книр в Мюнхен /1905/. В началото на 1906 постъпва в Държавната академия за изящни изкуства в Париж при професорите Леон Бона и Оливие Мерсон. Завръща се в България /1907/ и се занимава с реставрация, художествена критика, литературни преводи, поезия. Рисува портрети и пейзажи. Един от основоположниците на пейзажния жанр в България.

Учи в НХА при професорите Димитър Гюдженов, Дечко Узунов, Иван Лазаров, Васил Захариев. Работи в областта на пейзажа и портрета, основно с маслени бои и акварел. Блестящ копист и орнаменталист.

Завършва живопис в НХА /1932/ при проф. Цено Тодоров. Творчеството му се разделя на два основни периода: преди и след настъпване на едностранна парализа. Първият период се характеризира с предпочитание към битови сюжети и портрети и стилови влияния от холандската живопис от 16-17 век. Творчеството от втория период, наричан още „лява ръка“, се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Запазва се интересът му към портрета и пейзажа. Един от тримата „Бараци“.

Завършва НХА /1902/ в класа на проф. Ярослав Вешин. Специализира портретна живопис в Мюнхен. Основен жанр в творчеството ѝ е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите. Много от платната ѝ са рисувани пленерно. Позират ѝ много иминити нейни съвременници.

Завършва жифопис в НХА /1920/ при проф. Иван Мърквичка. Професор в НХА от 1926 до 1947 г. Рисува портрети, пейзажи, композиции и илюстрации.

Учи в НХА при професорите Стефан Иванов и Иван Мърквичка. Военен художник през Първата световна война. Пътува и живее по цял свят – САЩ, Канада, Хавайските острови, Австралия, Китай. След завръщането си в България рисува пейзажи – селски и морски, постигайки изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда.

Български писател и художник.

Завършва живопис в НХА при професорите Борис Митов, Стефан Иванов и Димитър Гюдженов. Близък приятел на Майстора. Рисува пейзажи, битови сюжети и фигурални композиции с политическа и социална и еротична насоченост. Стилът му е характерен с експресивността на пластичния език, инспириран от народния бит и фолклор. Изявява се и в областта на карикатурата и сатиричната рисунка.

Завършва Художествената академия в Прага при професорите А. Лхота и Ф. Секвенс. Специализира в Кралската баварска академия за изящни изкуства м Мюнхен /1881-1883/ при професорите Карл Пилоти, Ото Зайц и Йозеф Бранд. До 1897 г. живее в Мюнхен, след което е поканен да преподава в НХА /1897-1904/. Художникът има голям принос за създаването и развитието на българския пейзажен, батален и битов жанр.

Завършва живопис в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино /1913/ при професорите Джакомо Гроссо и Луиджи Белли. Военен художник по време на Първата световна война. Прочува се с по-ранните си творби в жанра „голо тяло“. Създава предимно майсторски изпълнени портрети / не винаги по натура/. Реализира се и като църковен художник.